Владислав Горанов

Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата, за да коментирам предложението не само от гледна точка на техническото му естество, а и от гледна точка на практическия смисъл за подобен дебат.

Странна техника използват колегите от левицата за институционализиране на тяхното предложение, тъй като това спокойно можеше да бъде решено в чл. 5 на Финансовите правила.

Обръщам Ви внимание, че ние не препотвърждаваме стари правила, а приемаме нови. Ако сте имали желание да проявите юридическо творчество, можеше в чл. 5, изречение второ, да го заличите. (Реплики от “БСП за България”.) Тогава нямаше да има нужда от дебата в момента по начина, по който го водим.

По-интересното обаче е смисълът на едно подобно решение. Ако Ви замразим възнагражденията по начина, по който Вие предлагате, ние не сме сигурни, че ще постигнем целта, която предлагате, защото е напълно възможно, както се случи през 2016 г., да има тримесечие, в което възнагражденията да намаляват. Какво правим тогава, колеги?

Дебатът за възнагражденията на висшите държавни длъжности стои на обществено внимание и той не е решен от времето на Великото народно събрание, откогато между другото датира първата версия на тези правила. Към тях през годините са се субсидирали много други институции, в това число и власти, различни от законодателната – власти, върху които в момента ние ще повлияем по силата на Конституцията и върховенството на парламентарната държава. Но дали ще постигнем най-доброто златно сечение?

Кой е казал, че трите заплати, които в момента са се утвърдили като признак или като принцип, са най-доброто решение за възнаграждението на народните представители? Колеги, ако смятате, че нашият труд е толкова надценен, защо не минем към определяне на номинално число и да наддаваме – да наддаваме за това номинално число, докато демагогията и глупостта достигнат до нула? Или до безкрайност!

Ако искате, нека да запазим сега този принцип и заедно с Вас да измислим нов механизъм, по който народните представители заслужено да получават възнаграждения, каквито да отразяват реалното съотношение на възнагражденията в държавата.

Винаги ще има бедни и богати. Винаги ще има бедни и богати! Ако решим, народните представители могат да работят и без възнаграждения. Подобно решение е възможно, въпреки че в Конституцията е заложен принцип, че всеки има право на възнаграждение.

Това, което бих Ви предложил и бихме участвали в подобен дебат – аз знам откъде идва проблемът, проблемът на средните величини е, че понякога в икономически цикли, какъвто примерно имаше през 2009 г. и през 2010 г. средната величина расте, а реалните доходи на голяма част от хората намаляват и икономиката тръгва надолу. През 2015 г. и 2016 г. не е така. През 2016 г. имаме над 10 на сто номинално нарастване на средната работна заплата, като от 917 лв. средно за януари 2016 г. тя достига 1012 лв. в края на 2016 г. Тоест формулата в този случай работи в правилната посока и запазва съотношението на възнагражденията, които получават народните представители и висши държавни длъжности, като между другото президент, министър-председател, членове на Конституционния съд, участници в регулаторни органи, да не изброявам, които са обвързани с това. Къде е стимулът всъщност и как се мери нашата работа, освен чрез подобряване благосъстоянието на българските граждани? Ако благосъстоянието на българските граждани расте, ще расте и нашето възнаграждение. Ако благосъстоянието на българските граждани не расте, ще намаляват и нашите възнаграждения.

Замразяването само по себе си не дава решение на този въпрос, не дава отговор на този въпрос. Затова Ви предлагам да спрем дебата дотук, тъй като той не е еднозначен, всеки да си гласува както прецени за едно подобно решение. Но ако имате желание, да седнем и с един конструктивен дебат да определим възнагражденията в тази държава за висшите държавни длъжности, които са определени като органи на държавна власт в Конституцията и в другите закони, и тази тема никога повече да не е тема на дебат. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“, от ГЕРБ.)