Юлияна Дончева

Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, от името на вносителите искам да ви запозная с мотивите към законопроекта.

Със Законопроекта за меценатството се създават правни механизми, чрез които се стимулират частноправните субекти да подпомагат развитието на българската култура. При изготвянето на настоящите предложения е следвана европейската и световна тенденция в тази област, като моделите не са директно привнесени, а са адаптирани към българските условия.

Законопроектът е насочен към подпомагане създаването, съхранението и разпространението на широк кръг произведения на културата: литературни произведения, публицистични произведения, музикални произведения, звукозаписи на музикални произведения, аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби, сценични произведения, филми и други аудио- и аудиовизуални произведения, произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна, народните художествени занаяти, произведения на архитектурата, на художествената фотография, на изкуството, създадени с помощта на компютърни програми, и изпълнение на артисти – изпълнители.

"Меценат" по смисъла на законопроекта е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване на произведение на културата или съществена част от него. Меценат е и всяко лице, което предоставя безвъзмездна помощ за осигуряване на помещения, техническо оборудване и специалисти за съхранение на архива на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека, Националната фонотека и Националната филмотека. Меценати са и лицата, които безвъзмездно предоставят помощ за издаване над определен минимален тираж на произведения на културата, за организиране и провеждане на концерти, изложби, представяне на постановки, филмови излъчвания или други форми за популяризиране на произведения на културата.

Законопроектът предвижда различни видове стимули за меценатите, като на първо място това са данъчните облекчения: намаляване на данък общ доход, съответно на корпоративния данък с 20 на сто, както и освобождаване предоставянето на безвъзмездната помощ от облагане по Закона за данък върху добавената стойност.

Освен материални законопроектът предвижда и морални стимули за меценатите. Въвеждат се различни форми за осигуряване на публичност за меценатите, които желаят имената, съответно наименованията им и размерът на предоставената помощ да бъдат публично оповестени.

Законопроектът въвежда гаранции срещу злоупотреби при предоставянето на безвъзмездна помощ. Договорите за предоставяне на помощта се сключват в писмена форма. Организацията, подпомагаща културата, е длъжна да откаже сключване на договор, когато волята на мецената е неосъществима или е в противоречие с целите на закона и добрите нрави, или когато безвъзмездната помощ се предоставя при явно неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора.

Организацията, подпомагаща културата, е длъжна да упражнява контрол върху разходване на средствата от получателя на безвъзмездната помощ и при всяко отклонение от договорените клаузи да информира незабавно мецената. При съмнения за разходване на предоставената безвъзмездна помощ не съобразно предварително определеното й предназначение, организацията е длъжна да информира контролния орган.

За регистриране, осигуряване публичност и осъществяване на контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата, за регистриране и осигуряване публичност на меценатите, както и за изготвяне на предложения за нормативни актове, програми и проекти за стимулиране на меценатството, се създава Държавна комисия за подпомагане на културата към Министерския съвет. Комисията е в състав от 3 члена, съответно от Министерството на културата, Министерството на финансите и Министерството на правосъдието.

При осъществяване на функциите си комисията се подпомага от обществен съвет, съставен от 12 члена – представители на съсловни организации и творчески съюзи на отделните направления в културата. Общественият съвет е консултативен орган и извършва своята дейност безвъзмездно. При упражняване на контролните си правомощия комисията може да бъде подпомагана от Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и други държавни органи.

Законопроектът вменява задължения на държавата в едногодишен срок от влизане в сила на закона да организира културно лото, каквато възможност предвижда Законът за хазарта. Чрез културното лото държавата ще компенсира по-ниските приходи от данъци, резултат от въведените данъчни облекчения. Използването на приходите от културното лото, след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби, се утвърждават от министъра на културата, съгласувано с министъра на финансите, като най-малко 50 % от тях се използват за нуждите на националните фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата.

Отделна глава в законопроекта регламентира случаите, при които частноправните субекти ползват предвидените стимули и облекчения за предоставяне на безвъзмездна помощ за съхранение и популизиране на произведения на културата. С разпоредбите в тази глава се създават и условия за популяризиране на произведенията на културата, съхранявани в националния архив. Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека, Националната фонотека и Националната филмотека се задължават да осигурят възможност за предоставяне на копия върху съответния хартиен, електронен, филмов или звуконосител на произведения на българската култура, които съхраняват и за които срокът на авторското право е изтекъл по тарифа, определена от Министерския съвет.

Очакваме, че с приемането на настоящия законопроект и влизането му в сила приходите за развитие на културата сериозно ще се увеличат, творците ни ще получат нужната им помощ и съдействие за извършване на творческа дейност и ще се стимулират културните процеси в страната. Благодаря.