Стилиян Гроздев

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Ще се спра преди всичко на законопроекта за интеграция на хората с увреждания на Министерския съвет, като съвсем бегло засегна и останалите два законопроекта.

В продължение на три месеца във Варна се направиха няколко обществени обсъждания на тези законопроекти, в които обществени обсъждания много активно участие взеха организации и специализирани фирми на и за хора с увреждания. В този смисъл това, което ще кажа пред вас, не изразява само и толкова моето мнение, а преди всичко становищата, оценките и мнението на тези организации.

Тези обсъждания потвърдиха общото мнение, че като цяло се подкрепя приемането на нов закон, който да замени неработещия в момента Закон за интеграция и социална рехабилитация на инвалидите. Очакванията, че този нов закон ще бъде много близък до европейските модели и максимално ще допринесе за създаване на благоприятни и стимулиращи условия за интеграция на хората с увреждания, обаче са противоречиви. От една страна, предложеният законопроект има по-различна и по-добра философия, налице е по-широк и по-близък до проблемите на тези хора подход. В по-голяма степен е отчетено многообразието на проблематиката и необходимостта от действия в много посоки, като са ангажирани институции в повече области на живота. Много силен момент е създаването на специален координиращ орган – агенция. По този начин най-после се отчита, че интеграцията на хората с увреждания не е само социална работа и ангажимент на едно министерство, а държавен проблем, засягащ пряко около 15% от населението, и поне половината население косвено и към този проблем ангажимент трябва да имат всички държавни и общински органи и институции.

Тази голяма група от населението е значим национален ресурс, който при адекватни условия и подкрепа може да бъде не само потребяваща, а и градивна, формираща част от националния продукт. За да се получи това обаче, е необходима истинска, реална интеграция с участието на всички министерства, като се започне от здравеопазване, образование, труд, финанси, култура, транспорт и т.н. до цялостна социална политика на общините, не накрая.

Положително и ново в проекта е създаването на информационна база – нещо, което в момента силно ограничава работата на всички в страната. Одобрява се и предвиденият елемент на социална, а не само на здравна оценка на отделните случаи. Така по-реалистично ще се даде възможност да се подкрепят както нуждите, така и потребностите на човека, така и неговите възможности за изява, участие и реална интеграция.

Предвидената добавка за социална интеграция е важен знак за правилен подход, който обаче трябва да се прецизира през критериите за получаване на тази добавка. Заедно с това организациите на хората с увреждания считат, че положителното в проекта не е съвсем достатъчно, за да доведе до реални промени в живия живот на хората с увреждания и техните близки. Според тях основният проблем на проекта е липсата на достатъчно ясен финансов ангажимент като задължение на държавата и общините да финансират процесите на интеграция. Трябва да е ясно, че като всеки подобен проблем, това е дълъг, значим и широко обхватен проблем, който няма как да се реши дори частично, без ясно записано финансиране.

Друг основен въпрос по проекта е създаването на специализиран орган като агенция. Както подчертах по-горе, това е изключително добро решение и се подкрепя от всички като полезно, но според организациите на хората с увреждания тази агенция ще работи по-резултатно, ако е държавна – към Министерския съвет, а не към което и да е отделно министерство. Тя трябва да има според тях широки пълномощия и задачи, да има отношение към работата на всички министерства, областни и общински администрации. Ако това не стане, пак по тяхно мнение, агенцията към Министерството на труда и социалната политика ще се препокрие до голяма степен от сега извършваното от фонд “Рехабилитация и социална интеграция”.

При внимателен прочит на текста от Глава II на проекта ще се види, че се говори за държавна политика. Правилно е предвидено към Министерския съвет да се създаде Национален съвет и точно тук е мястото на агенцията като държавен изпълнителен орган. По-широки трябва да бъдат нейните задължения и правомощия в посока реализация на държавната политика и контрол по спазване на задълженията на всички институции, имащи отношение по проблемите на хората с увреждания.

Следващ основен момент като принцип е въвеждането на месечна добавка за социална интеграция. Широко се подкрепя този нов момент, но отново има едно “но”. Ако ще е добавка за интеграция на хората с увреждания, тя трябва да бъде обвързана главно на база анкета и оценка на здравословно състояние, социални потребности, наличие на ресурс за развитие и интеграция. Тази добавка трябва да е насочена към потенциала на човека. По никакъв начин не трябва да се обвърже с дохода и имуществото на отделния индивид. Ако остане текстът за доходи и имуществени критерии, тогава тя губи смисъл и мястото й е в Закона за социално подпомагане.

Освен това, поради препокриване на предназначението и с някои помощи по Закона за социалното подпомагане, опасението на работодатели в тази област и на самите хора с увреждания е, че с тази уж привлекателна добавка реално ще се ограничи и намали финансовата подкрепа на всеки човек с увреждания.

И още един важен и принципен въпрос. В страните от Европейския съюз заетостта на хората с увреждания е приоритет номер едно. Европейската комисия изготвя универсална стратегия за заетостта, отнасяща се до всички страни. Основен акцент в тази посока е пълното включване на хора с увреждания във всички области.

В тази връзка се счита, че тези най-нови моменти не са достатъчно ясно, категорично и широкообхватно застъпени в проекта. Предложените текстове няма да доведат до извеждане на хората с увреждания на свободния пазар на труда като европейска цел.

Изобщо не съвсем достатъчна е подкрепата за ресурси на хората с увреждания или постепенна заетост чрез ресурсно подпомагане, което означава промени в данъчната политика, в социалното подпомагане, за мотивиране и активно търсене на работа и трудово участие. Работодателите трябва да бъдат стимулирани да приемат на работа хора с увреждания не само с административни средства, но и с икономически стимули както за създаване на работни места, така и за компенсиране на намалената работоспособност на хората с увреждания. Данъчни облекчения, облекчено кредитиране, държавни поръчки, субсидии и друга подкрепа трябва ясно и категорично да се запишат както за специализираните фирми и организации, така и за работодателите, наели хора с увреждания, а така също и самите хора с увреждания, които могат и реализират собствена дейност или дори наемат други хора с увреждания на работа.

И последен, но не и по значение, принципен въпрос – жизнената среда. Този въпрос в Раздел IV според нас има остра нужда от допълнение. Акцентът е поставен на архитектурните и транспортни проблеми, което е добре, но те губят смисъл, ако не се регламентират пътищата за преодоляване на другите бариери – икономически, социални и други. След здравната профилактика, образованието и трудовата заетост идва необходимостта от адекватни социални условия за живеене в обичайна среда, създаване на семейство и отглеждане на деца. Без този елемент не може да има реална интеграция. Както и в Европа държавата е длъжна да поеме своя ангажимент за осигуряване на жилища за хората с увреждания. За жилища се говори единствено в чл. 51 като отпратка към действащия в момента Закон за общинската собственост, като не го променя. В такъв случай защо е нужен този текст изобщо? Още повече, като не предлага промени, значи няма решения, няма и реална интеграция.

В заключение искам да заявя, че убедено ще подкрепя проекта на Министерския съвет. Ще подкрепя също така и проекта на Анели Чобанова и група народни представители. Силно съм разколебан обаче по третия законопроект – на Борислав Цеков, и то главно заради наличието на откровено дискриминационни според мен текстове, които не само не защитават правата и интересите на хората с увреждания, но и действат срещу тях. Благодаря.