Кабинетът „Денков“ беше коалиционен едва ли не напук на парламентарното мнозинство в 49-ото Народно събрание. Подкрепилите го ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС дори си измислиха  понятия, с които да оправдаят пред избирателите си споделянето на властта с иначе политически опоненти. От ГЕРБ-СДС нарекоха правителството „некоалиция“, а от ПП-ДБ предпочетоха думата „сглобка“. От ДПС пък се самоопределиха като „подкрепяща опозиция“.

Неосъществилата се ротация демонстрира некоалиционността на „сглобката“ и затова в самото начало на предизборната кампания решихме да отговорим на въпроса колко сглобена беше „сглобката“. За целта разгледахме закономерностите в гласуванията на парламентарните групи от сформирането на кабинета „Денков“ на 6 юни 2023 г. до последното заседание преди разпускането му на 9 април 2024 г.  

Методология

В следния анализ изчисляваме при какъв процент от гласуванията две парламентарни групи са имали една и съща воля. Волята отчитаме като два вида – положителна и неположителна.

За да обобщим волята на една група, изчисляваме дали 50% + 1 от членовете ѝ са гласували „за“. Тогава отчитаме волята като „положителна“. В противен случай я отчитаме като „неположителна“. Това означава, че две парламентарни групи, при които едната гласува преобладаващо „против“, а другата „въздържал се“, ще бъдат отчетени като съвпадащи.

Впечатление прави еднаквият процент съвпадение в гласуванията на ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ и ДПС (84%), както и по-малкото съвпадение между ПП-ДБ и ДПС (75%).  За сравнение, по време на кабинета „Петков“ съвпадението в гласуванията на „четворната коалиция“ (ПП, БСП, ДБ и ИТН) е над 91%, а по време на кабинета „Борисов 2“ съвпадението в гласуванията на ГЕРБ с „Реформаторският блок“ и АБВ е под 57%. 

Ако съдим само по горната графика, мнозинството в 49-ото НС изглежда сравнително задружно. Когато обаче разгледаме разногласията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, намираме първата диспропорционалност в „сглобката“. 

Когато двама се карат, двойно по-често печели ГЕРБ-СДС. Това е една от поуките на 49-ото НС. Обикновено при разногласия между коалиционни партньори гласуванията минават с помощта на „плаващи мнозинства“, тоест с подкрепата на иначе опозиционни парламентарни групи.  

Впечатление прави редовната подкрепа, която ГЕРБ-СДС получава от ДПС. Така получаваме най-честата формула на „плаващо мнозинство“ в 49-ото НС: ГЕРБ-СДС+ДПС+1. 

Ролята на +1 най-често изпълняват от „Възраждане“, следвани от „Има такъв народ“ и „БСП за България“. Това не означава обаче, че тези парламентарни групи са „патерици“ на ГЕРБ-СДС, а че помагат на ГЕРБ-СДС да спечели определени разногласия с ПП-ДБ.

А когато ПП-ДБ печели разногласията си с ГЕРБ-СДС, най-често получава подкрепа от „Възраждане“ и от „БСП за България“. Отново ясно се вижда тенденцията ДПС да застава на страната ГЕРБ-СДС. 

Ключови разногласия

Месеци наред най-големият препъникамък за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ беше нуждата от смяна на управители на регулаторни и контролни органи с изтекъл мандат. 49-ото НС успя да смени ръководните кадри на едва 3 от тях, тъй като не се стигна до гласуване в зала за останалите около 20.  Показателно е, че имаше разминаване в гласуванията и за малкото сменени управители на регулатори. 

Една такава смяна имаше в Здравната каса (НЗОК), където впоследствие имаше и оставки. Разминавания наблюдаваме и в други ключови сфери, където предстои смяна на регулатори – енергетиката и вътрешните работи.

В една трета от гласуванията, свързани със здравеопазването и Закона за здравето, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС гласуват различно. Особено впечатление прави, че проф. Момчил Мавров е избран за подуправител на НЗОК без подкрепа на ПП-ДБ в почти всички свързани гласувания (7 от 9). На 17 април 2024 г. парламентът прие оставката на тогавашния управител на НЗОК Станимир Михайлов отново без гласовете на ПП-ДБ. Впоследствие подуправителят проф. Мавров стана временен управител на НЗОК.

Именно енергетиката стана причина за първия вот на недоверие към кабинета „Денков“, отхвърлен на 13 октомври 2023 г. Неслучайно беше един от секторите с най-много разногласия. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разминаваха относно мащабни инфраструктурни проекти. Сред по-спорните теми бяха предоговарянето на споразумението с „Боташ“, изчезналата Пътна карта за Турски поток и дерогацията за руския петрол.

ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разминават в 3 от 9 гласувания за избор на състав на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, за разлика от пренебрежително малки различия при гласуванията за състав на други парламентарни комисии. Показателно е разногласието при почти половината гласувания на Закона за Министерството на вътрешните работи, който последно влиза в зала малко преди разпадането на „сглобката“ в края на март.

Анализ на данни: Благослав Михайлов и Георги Джамбазов
Графики: Благослав Михайлов
Текст: Здравко Черкезов