Йордан Цонев

Ето това е много важно.

Не си спомням да е отнел думата и на нашия председател, макар че бележки е правил.

Като казах „Правилникът“, да се върнем на Правилника. Нашият правилник, разбира се, има статута на закон и тук е мястото да говорим за буквата на закона. По-голямата част от изказването на председателя беше за буквата. Добре, буквата е спазена.

Защо юристите говорите и за дух на закона? Буквата! Само буквата да гледаме! Говорите, защото знаете, че в един закон освен членове и алинеи има и дух.

Какъв е духът на нашия закон? Той произлиза от духа на нашата институция. Нашата институция се нарича парламент. Етимологията на думата идва от говорене. То иначе щеше да се казва, да кажем, примерно Silentioment или Silencement.

Словото е нашето оръжие на политиците и на парламентаристите тук и ако ние говорим, че се злоупотребява с процедурата по начина на водене, господин Председател, Вие като юрист трябва да си дадете сметката – обръщам се към Вас, но се обръщам и към всички други, да си дадете сметката, че това е вследствие на правен вакуум. Ако толкова много се използва тази процедура не по предназначението и, то е защото ние всички, като правим Правилника, не сме дали достатъчно възможности да се говори, да се изкаже мнение на остри изказвания, на които ти нямаш, на остра дуплика примерно ти нямаш право да кажеш нищо! Ама тя е остра – засяга определени хора, партии, политики, категории и така нататък, и затова се иска по този ред!

Значи първото, което трябва да направим, господин Председател, е Вие като Primus inter pares ли беше, как беше на латински, трябва да инициирате да променим това в Правилника. Трябва да има процедура народният представител да говори. Неговата задача тук, в тази зала, е да говори, а не да мълчи. Това трябва да бъде стимулирано и от Правилника, и от водещите, и от всички нас. Защото ние нямаме друго оръжие освен словото. Значи, когато ни се отнеме думата, почваме да се бием, така ли? Безредици ги наричат!

Ето защо духът на нашия правилник е кротко, със забележки, но да оставим говорещия да си завърши мисълта или изречението. Да, някои от нас успяват да го направят, други не успяват, някои си служат по-добре със словото, други – не толкова добре, но това не е порок.

Затова според мен изводът от днешната процедура ще бъде, че ние трябва да си подобрим работата и да се върнем към духа на тази институция и всъщност да се водим не от буквата, а от духа. А там, където буквата е чак толкова фрапантна, да я променим. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)